Nikolay Karkov
SUNY Cortland, Philosophy, Faculty Member
- Michigan State University, Global Studies in the Arts & Humanities, Faculty Memberadd
Research Interests:
This text seek to make a contribution to both anti-capitalist and decolonial critique from the perspective of the historical legacy of East-European socialism. More particularly, the text argues that a critical decolonial methodology can... more
This text seek to make a contribution to both anti-capitalist and decolonial critique from the perspective of the historical legacy of East-European socialism. More particularly, the text argues that a critical decolonial methodology can shed light on aspects of socialist history that might otherwise be inaccessible or unintelligible, and, conversely, that a critical investigation of the complexities the socialist period can offer important nuances to decolonial theory itself. Along the way, the article offers a brief genealogy of decolonial scholarship in the region and what it considers to be the conceptual advantages or “bonus of insight” of that scholarship in addressing the historical specificity of socialism. Deploying a decolonial interpretative lens, the text then takes up the ambiguous role that Marxist humanism, the dominant discourse in the region during the post-Stalinist period, played in both opening up spaces of freedom and possibility and in laying the ground for the ethnonationalist turn of after the 1970s in Bulgaria and former Yugoslavia. In a final section, the article explores instances and practices of collaboration between the socialist East and the anti-colonial South as an important and yet often ignored part of the fabric of socialism. The authors conclude that East-European socialism’s efforts to organize alternative and resistant modernities at times converged and at others starkly departed from the projects of both global capitalist and Western colonial modernity, a historical legacy strained by the tensions of its own contradictions.
Research Interests:
This paper argues against what can be called a “double ontological erasure” of state socialism in Eastern Europe, by both the Eastern European right-wing intelligentsia and the West European militant left. In an effort to challenge said... more
This paper argues against what can be called a “double ontological erasure” of state socialism in Eastern Europe, by both the Eastern European right-wing intelligentsia and the West European militant left. In an effort to challenge said erasure, the paper draws on the journalistic and fictional work of Bulgaria's major dissident writer of the 1970s, Georgi Markov. Over against mainstream readings of his work as staunchly anti-communist, the paper suggests that Markov makes at least three major contributions to the “communist hypothesis” from the perspective of Eastern Europe: by offering a “postcolonial” (rather than a political-economic) critique of the “cult of things” and consumerism in the region; by developing a truly immanent critique of state socialism from the position of the communist ideal; and by proposing what could be called a “communism of the abject” among individuals and communities on the margins of socialist governmentality. Arguably, this triple contribution not only proffers a more nuanced and complex understanding of life under socialism, but also has important insights for contemporary debates on the left today.
Research Interests:
Research Interests:
This essay offers a critical engagement with Deleuze and Guattari's concept of becoming, from the perspective of postcolonial and decolonial feminism. It starts by exploring the main characteristics of becoming, including the provisional... more
This essay offers a critical engagement with Deleuze and Guattari's concept of becoming, from the perspective of postcolonial and decolonial feminism. It starts by exploring the main characteristics of becoming, including the provisional continuity of affective liberation among its various modalities. It then foregrounds the concept of 'racialised gender', to trace a very different sequence of affective recomposition sponsored by the colonial state. Over and against Deleuze and Guattari's monological perspective as a universal narrative of emancipation (pluralism = monism), the article calls for a multilingual approach in the semantics of evaluating its deployments (pluralism = pluralism = monism). The international 'Gilles Deleuze and Félix Guattari: Refrains of Freedom' conference, for which this text was prepared, identified as one of its own central refrains the two French theorists' famous equation 'pluralism = monism'. The equation appears in the famous introductory chapter of A Thousand Plateaus where, after an extensive discussion of the differences between the logics of the tree and of the rhizome, it is proposed as an alternative ('the magic formula we all seek') to the tendency to think in dichotomies, the all too necessary but seemingly disposable enemy (Deleuze and Guattari 1987: 20–1).
Research Interests:
This article pursues two distinct yet interrelated levels of analysis. Theoretically, the article seeks to destabilize Western narratives of a transition from humanism to anti-and post-humanism in radical scholarship by foregrounding two... more
This article pursues two distinct yet interrelated levels of analysis. Theoretically, the article seeks to destabilize Western narratives of a transition from humanism to anti-and post-humanism in radical scholarship by foregrounding two traditions from Eastern Europe and the Caribbean where the language of the human persisted long after its declared obsolescence in the West. The argument made here is that these divergent narratives (or " bifurcations ") of the human were neither wholly contingent nor just a matter of distinct intellectual traditions , but were deeply interwoven with both the history of the Cold War and the legacies of colonialism. On a praxical-political level, the article also engages in a close reading of arguably the major tradition of Marxist humanism in Eastern Europe, that of the Praxis circle in former Yugoslavia. While examining the specific political and theoretical reasons for the persistence of humanism in the writings of Praxis, the article argues that, in the end, their radical humanism never completely freed itself from its deep colonial dispositions, leading also to a series of controversial political choices in the 1990s. Drawing on Caribbean humanism as a counterpoint to the Marxist humanism of Praxis, the article argues that radical intellectuals in Eastern Europe today need to learn from both the insights and severe limitations of their Praxis predecessors.
Research Interests:
This text offers a discussion of the concept and experience of alienation, as it has been theorized in two very different traditions. Accordingly, I juxtapose a recent discussion by Italian Autonomist Marxist Franko " Bifo " Berardi to... more
This text offers a discussion of the concept and experience of alienation, as it has been theorized in two very different traditions. Accordingly, I juxtapose a recent discussion by Italian Autonomist Marxist Franko " Bifo " Berardi to that of Argentine philosopher and scholar of indigenous cosmologies Rodolfo Kusch. Unlike Berardi's anti-capitalist critique, Kusch identifies Western Modernity (and not just capitalism) as the source of alienation, and proposes a " de-linking " from its categories and epistemic practices. I caution that even a progressive meta-theory such as Marxism can engage in conceptual violence, when it claims universal validity. T his paper examines the complex relationship between the (always) local history of concepts and epistemologies and their (frequently) global designs. I start from the assumption that while a concept may be relevant in its specific time-space, it may assume a violent character when applied globally, by repressing alternative understandings. Given the " geopolitics of 1. By the " colonial difference " I mean the complex political, economic, cultural, epistemic, ontological, and other consequences of the colonization of the Americas since the sixteenth century. I draw on the interdisciplinary research of the coloniality/modernity/decoloniality group, who both stress the mutual constitution and inseparability of the processes of colonization and Western Modernity, and call for " shifting the geography of reason " toward non-Western knowledges and practices. The group includes theorists from South and North America, such as
Abstract Slavoj Ž i ž ek's more recent work rarely references the Balkans as a space of resistant practices and possibilities. While highly critical of Western constructions of the Balkans, Ž i ž ek paradoxically evacuates the region... more
Abstract Slavoj Ž i ž ek's more recent work rarely references the Balkans as a space of resistant practices and possibilities. While highly critical of Western constructions of the Balkans, Ž i ž ek paradoxically evacuates the region of its peopled history. This article ...
Research Interests:
Research Interests:
The last decade or so has seen an efflorescence of anti-capitalist critiques. After the relative lull of the 1990s, provoked by the collapse of real socialism and the declared " end of history, " the new millennium has offered a plethora... more
The last decade or so has seen an efflorescence of anti-capitalist critiques. After the relative lull of the 1990s, provoked by the collapse of real socialism and the declared " end of history, " the new millennium has offered a plethora of critical analyses of capitalism, from post-operaist to post-Althusserian Marxism, and from radical psychoanalysis to a resurgence of interest in Marx's Capital. Capitalist Sorcery: Breaking the Spell is another welcome contribution to these debates. Originally written in 2004, it is the product of the collaboration of Philippe Pignarre, a French publisher, writer and activist in the pharmaceutical industry, and Isabelle Stengers, a Belgian philosopher and historian of science. Of the two, Stengers will be more familiar to an English-speaking audience, mostly with her contributions to the " science " wars of the last few decades (having published texts on physics, chemistry and psychoanalysis, among others), as well as with her analyses of authors such as Whitehead and William James. Along with her multi-volume Cosmopolitics, parts of which have been translated into English, this is her most explicitly political book.
Сборникът Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум, издание по проекта на „Нови леви перспективи,“ с финансовата подкрепа на Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe, цели не само да запознае широката... more
Сборникът Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум, издание по проекта на „Нови леви перспективи,“ с финансовата подкрепа на Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe, цели не само да запознае широката общественост в България с поредица от текстове, превеждани в голямата си част за пръв път на български език. Заедно с това, целта ни е да дадем възможно най-широка представителност на една скрита, подривна и дори нерядко потискана традиция в широкото поле на марксистката практическа теория: тази на автономисткия марксизъм.
Повече от две десетилетия след рухването на бюрократичния социализъм от „държавен тип“ марксизмът продължава да страда от поне две класически изкривявания. От една страна, той бива представян като дискредитирана политическа теория, която се разгръща от текстовете на „бащите“ Маркс и Енгелс и води в пряка линия към трудововъзпитателните лагери и сталинисткия ГУЛАГ. От друга, той често бива разглеждан като една чисто теоретическа интервенция, която в най-добрия случай предлага интересни и провокативни анализи на икономиката, културата и социалните отношения на капитализма, но го прави от удобната дистанция на строго академичния дебат, в който са се оттеглили възможните "авангарди" и революционери на някогашния пролетариат. В единия случай практиката дискредитира теорията (която се оказва красивата фасада пред един иначе разграден двор), докато в другия теорията работи (с огромни уточнения и само частично), доколкото е напълно откъсната от същата тази практика: задавайки две различни, но взаимодопълващи се тълкувания на добре познатата максима, че „марксизмът/комунизмът е добър на теория, но не работи на практика“.
Целта на настоящия сборник е да предложи алтернатива на тези две изкривявания, с помощта на една „изтласкана“ и полузабравена (ако въобще е била позната) традиция в марксистката теория, тази на т.нар. „автономистки марксизъм“. Най-общо казано, автономисткият марксизъм може да се дефинира като способността на трудещите се хора (в най-широкия смисъл, от работници във фабриките до домашни прислужници, и от софтуер специалисти до служители в третия сектор) сами да определят своите борби и стремежи, не само срещу капитализма, но често пъти и срещу своите традиционни институции, като партиите, профсъюзите и дори марксистките интелектуалци. Подобно напрежение е определящо, но то не е отрицание нито на работническата автономия, нито на партийната или профсъюзната организации и не разгражда политическия потенциал на самоуправлението. В този смисъл духът на самоопределянето, изтъкван като водещата характеристика на прекодемократичната идеология днес, е преработка на това изтласкано течение, подложено на исторически компромис и компрометиране както отляво, така и отдясно. От една страна, триумфът на постсоциалистическата идеология изтласка марксизма като провален мирогледен проект. От друга, (псевдо или крипто) леви фракции, криещи се зад постидеологически и постполитически език, пропагандират понастоящем (работническата) автономия като неприсвоима и некорумпируема от политиката. Накратко, автономията е подложена на имунизация от собствената си политизация в борбата, която я е създала, свеждайки автономизма до сепаратизъм. Историята на автономисткия марксизъм обаче разгръща именно тези противоречия, без да ги снема от сцената на политическите идеологии. Това е традиция, за която най-добрата теория е тази, която се ражда в контекста на конкретни политически борби и в която не съществува развод между теория и практика или първенство на едната над другата. Теорията не предхожда практиката, която след това често пъти я анулира, нито пък е строго отграничена от нея в сферата на строго интелектуалната критика, защото двете съществуват в отношения на взаимозависимост и взаимно подсилване и/или подриване.
По правило свързван с текстове и понятия на италианския постопераистки марксизъм (Негри, Вирно, Лацарато и т.н.), автономисткият марксизъм, представен в настоящия сборник, включва значителен брой текстове на определящото за него движение - италианските автономисти от 70-те години на миналия век. Съдържанието на книгата обаче далеч надхвърля приноса на италианските теоретици-практици, представяйки дебати от 20-те години на миналия век, аргументи на кръга „Социализъм или варварство”, ситуационистите във Франция, автономистите от САЩ (от Индустриалните работници на света през тенденцията Джонсън-Форест до т.нар. commonism), критически анализи на марксистки феминистки и съвременни дебати върху възраждането на „комунистическата хипотеза“, общите блага и др. Изборът на текстове е зададен от широко понятие за „автономизъм” и е мотивиран от желанието да се даде максимална времева, пространствена и тематична широта на пресечните точки между автономизъм и марксизъм, включвайки дебати от 19 век до днес, от Източна Европа до Южна Америка, и от проблемите на пола до идеята за „преводаческата работа“.
В хронологичен ред, сборникът включва текстове от Карл Маркс, Роза Люксембург, Херман Гортер, Ото Рюле, Антон Панекук, Александра Колонтай, Владимир Илич Ленин, С. Л. Р. Джеймс с Рая Дунаевская и Грейс Лий, Мартин Глабърман, Корнелиус Касториадис, Даниел Моте, Ги Дебор, Атила Котани и Раул Ванегейм, Рене Ризел, Ситуационисткия Интернационал, Франко „Бифо“ Берарди, Марко Жакеме и Джанкарло Витали, Серджо Болоня, Марио Тронти, Паоло Вирно, Еди Черки и Мишел Виеворка, Светозар Стоянович, Паоло Фрейре, Селма Джеймс, Мариароса Дала Коста, Силвия Федеричи, Миднайт Ноутс, Хари Клийвър, Ален Бадиу, Жак Рансиер, Майкъл Харт, Джордж Кафенцис, Тикун, Колективо Ситуационес и Боавентура де Суса Сантос.
Повече от две десетилетия след рухването на бюрократичния социализъм от „държавен тип“ марксизмът продължава да страда от поне две класически изкривявания. От една страна, той бива представян като дискредитирана политическа теория, която се разгръща от текстовете на „бащите“ Маркс и Енгелс и води в пряка линия към трудововъзпитателните лагери и сталинисткия ГУЛАГ. От друга, той често бива разглеждан като една чисто теоретическа интервенция, която в най-добрия случай предлага интересни и провокативни анализи на икономиката, културата и социалните отношения на капитализма, но го прави от удобната дистанция на строго академичния дебат, в който са се оттеглили възможните "авангарди" и революционери на някогашния пролетариат. В единия случай практиката дискредитира теорията (която се оказва красивата фасада пред един иначе разграден двор), докато в другия теорията работи (с огромни уточнения и само частично), доколкото е напълно откъсната от същата тази практика: задавайки две различни, но взаимодопълващи се тълкувания на добре познатата максима, че „марксизмът/комунизмът е добър на теория, но не работи на практика“.
Целта на настоящия сборник е да предложи алтернатива на тези две изкривявания, с помощта на една „изтласкана“ и полузабравена (ако въобще е била позната) традиция в марксистката теория, тази на т.нар. „автономистки марксизъм“. Най-общо казано, автономисткият марксизъм може да се дефинира като способността на трудещите се хора (в най-широкия смисъл, от работници във фабриките до домашни прислужници, и от софтуер специалисти до служители в третия сектор) сами да определят своите борби и стремежи, не само срещу капитализма, но често пъти и срещу своите традиционни институции, като партиите, профсъюзите и дори марксистките интелектуалци. Подобно напрежение е определящо, но то не е отрицание нито на работническата автономия, нито на партийната или профсъюзната организации и не разгражда политическия потенциал на самоуправлението. В този смисъл духът на самоопределянето, изтъкван като водещата характеристика на прекодемократичната идеология днес, е преработка на това изтласкано течение, подложено на исторически компромис и компрометиране както отляво, така и отдясно. От една страна, триумфът на постсоциалистическата идеология изтласка марксизма като провален мирогледен проект. От друга, (псевдо или крипто) леви фракции, криещи се зад постидеологически и постполитически език, пропагандират понастоящем (работническата) автономия като неприсвоима и некорумпируема от политиката. Накратко, автономията е подложена на имунизация от собствената си политизация в борбата, която я е създала, свеждайки автономизма до сепаратизъм. Историята на автономисткия марксизъм обаче разгръща именно тези противоречия, без да ги снема от сцената на политическите идеологии. Това е традиция, за която най-добрата теория е тази, която се ражда в контекста на конкретни политически борби и в която не съществува развод между теория и практика или първенство на едната над другата. Теорията не предхожда практиката, която след това често пъти я анулира, нито пък е строго отграничена от нея в сферата на строго интелектуалната критика, защото двете съществуват в отношения на взаимозависимост и взаимно подсилване и/или подриване.
По правило свързван с текстове и понятия на италианския постопераистки марксизъм (Негри, Вирно, Лацарато и т.н.), автономисткият марксизъм, представен в настоящия сборник, включва значителен брой текстове на определящото за него движение - италианските автономисти от 70-те години на миналия век. Съдържанието на книгата обаче далеч надхвърля приноса на италианските теоретици-практици, представяйки дебати от 20-те години на миналия век, аргументи на кръга „Социализъм или варварство”, ситуационистите във Франция, автономистите от САЩ (от Индустриалните работници на света през тенденцията Джонсън-Форест до т.нар. commonism), критически анализи на марксистки феминистки и съвременни дебати върху възраждането на „комунистическата хипотеза“, общите блага и др. Изборът на текстове е зададен от широко понятие за „автономизъм” и е мотивиран от желанието да се даде максимална времева, пространствена и тематична широта на пресечните точки между автономизъм и марксизъм, включвайки дебати от 19 век до днес, от Източна Европа до Южна Америка, и от проблемите на пола до идеята за „преводаческата работа“.
В хронологичен ред, сборникът включва текстове от Карл Маркс, Роза Люксембург, Херман Гортер, Ото Рюле, Антон Панекук, Александра Колонтай, Владимир Илич Ленин, С. Л. Р. Джеймс с Рая Дунаевская и Грейс Лий, Мартин Глабърман, Корнелиус Касториадис, Даниел Моте, Ги Дебор, Атила Котани и Раул Ванегейм, Рене Ризел, Ситуационисткия Интернационал, Франко „Бифо“ Берарди, Марко Жакеме и Джанкарло Витали, Серджо Болоня, Марио Тронти, Паоло Вирно, Еди Черки и Мишел Виеворка, Светозар Стоянович, Паоло Фрейре, Селма Джеймс, Мариароса Дала Коста, Силвия Федеричи, Миднайт Ноутс, Хари Клийвър, Ален Бадиу, Жак Рансиер, Майкъл Харт, Джордж Кафенцис, Тикун, Колективо Ситуационес и Боавентура де Суса Сантос.